прико́нчить прикончить

动词完成体

释义

  1. 干掉、结束、杀死、了结

变位

将来时
яприко́нчу
тыприко́нчишь
он / она / оноприко́нчит
мыприко́нчим
выприко́нчите
ониприко́нчат
过去时
阳性прико́нчил
阴性прико́нчила
中性прико́нчило
复数прико́нчили
命令式
单数прико́нчи
复数прико́нчите

形动词

现在过去
主动—прико́нчивший
被动—прико́нченный
现在过去
副动词—прико́нчив, прикончивши