нача́льствовать
verbimperfective
Meanings
- command, be in command
Conjugation
| Present | |
|---|---|
| я | нача́льствую |
| ты | нача́льствуешь |
| он / она / оно | нача́льствует |
| мы | нача́льствуем |
| вы | нача́льствуете |
| они | нача́льствуют |
| Past | |
|---|---|
| Masculine | нача́льствовал |
| Feminine | нача́льствовала |
| Neuter | нача́льствовало |
| Plural | нача́льствовали |
| Imperative | |
|---|---|
| Singular | нача́льствуй |
| Plural | нача́льствуйте |
Participles
| present | past | |
|---|---|---|
| Active | нача́льствующий | нача́льствовавший |
| Passive | — | — |
| present | past | |
|---|---|---|
| Verbal adverbs | нача́льствуя | начальствовавши |